Индекс
Болка
Болката обикновено е резултат от ноцицепция, която възниква при стимулиране на ноцицепторите. Информацията от тези рецептори се пренася чрез гръбначния мозък до главния мозък. Болката е съзнателното възприемане на сензорната информация. Невропатичната болка се различава от ноцицептивната , т. като включва нарушение в невронната структура. Съществува и централна болка, която се генерира в мозъка поради някаква форма на лезия и е трудна за лекуване. В много редки случаи е възможно болката да е породена от психично заболяване. Като защитен механизъм на тялото, болката предизвиква физична реакция, насочена срещу болезненото усещане. Тя е и механизъм на обратна връзка, свързан с обучението.
Разновидности
Болката се различава по сила и продължителност. Прагът на болката варира в широк интервал при различните индивиди. Локализацията на болката може да бъде трудно дефинируема, поради дифузния ѝ характер.
Вродената нечувствителност на болка, вродена аналгезия, е много често причина за физически травми. Нечувствителност на болка може да е резултат и от различни нервни поражения, напр. при проказа.
Болката може да бъде остра и хронична. Разделянето не се базира на степента на усещането, а на природата на болката. Острата болка е по-лесна за лекуване. Обикновено се причинява от повреди в меките тъкани, инфекция или възпаление. Обикновено се третира с аналгетици. Хроничната болка може да няма конкретна причина или е свързана с развитие на определено заболяване. Понякога такава болка има психосоматична или психогенна причина. Към хронична болка обикновено се отнася болка, която продължава над 6 месеца. Причината, степента и силата и специфичните симптоми варират. Понякога неуспешното лечение на острата болка може да доведе до хронична болка.
Болката може да се раздели според източника и свързаните рецептори (ноцицептори):
Повърхностна болка. Причинява се от нараняване на кожата или покривните тъкани (порязване, одраскване, изгаряне). Кутанните рецептори окончават точно под кожата и поради високата концентрация на нервни окончания стимулирането им води до точно локализирана и краткотрайна болка.
Соматична болка. Идва от сухожилията, ставите, костите, кръвоносните съдове, както и от самите нерви. Детектира се от соматични ноцицептори. Поради оскъдния брой рецептори по тези места болката е слабо локализирана и притъпена и продължава по-дълго от повърхностната. Причинява се от навяхвания, изкълчвания и счупвания.
Висцерална болка. Идва от вътрешните органи. Висцералните ноцицептори са локалиазирани в органите и телесните празнини. Те са с много ниска концентрация и болката обикновено е много продължителна и по-силна от соматичната. Локализацията ѝ е изключително трудна. Често усещането за висцерална болка е локализирано в отдалечена от нараняването област. Напр. при миокардна исхемия усещането може да възникне под формата на тежест в областта на гръдния кош или болка в лявото рамо, ръка и дори длан. Тази болка може да се обясни с факта, че висцералните болкови рецептори могат да възбудят и неврони в гръбначния мозък, които се възбуждат от рецептори в покривните тъкани.
Фантомна болка в крайниците. Усещане за болка от ампутиран крайник или от крайник, чиято чувствителност е прекъсната.
Невропатична болка. Възниква в резултат от заболяване или нараняване на самата нервна тъкан. Това може да наруши способността на сетивните неврони да предават информацията към таламуса коректно. Мозъкът интерпретира болкови стимули, за които няма очевидна причина. Болката може да възникне и в отсъствието на конкретно нараняване, ако самите ноцицептори и сетивните пътища не функционират правилно.
Ноцицептори
Ноцицепторите са свободни нервни окончания. Могат да приемат механични, топлинни и химични стимули. Откриват се в кожата, надкостницата и вътрешните повърхности. Телата на невроните са извън гръбначния стълб в дорзалните ганглии. Ноцицепторите не се адаптират, а в някои случаи се наблюдава и сенситизация (хипералгезия). Има два пътя, по които информацията от болковите рецептори достига до ЦНС. Внезапни и силни дразнения се предават до гръбначния мозък по миелинови Аδ неврони, докато исещането за бавната болка се предава чрез тънки амиелинови влакна от тип С. Обикновено в задните коренчета на гръбначния мозък се формират синапси със следващите нервни влакна, като се осъществява прекръстосване – влакната от дясната половина на тялото преминават в лявата половина на гръбначния мозък и обратно. Информацията за болката достига до таламуса по два пътя – нов и стар. Аδ-невроните формират синаптични контакти с дендритите на невроните от новия път, които достигат директно до таламуса. С-невроните образуват синапси с влакната от стария път, който преминава през продълговатия мозък, моста и тогава достига таламуса. Информацията частично се преработва в таламуса, след което достига до съответни интеграционни центрове в кората на главния мозък. Там също се извършва преработка на постъпилата информация, след което се изпращат еферентни импулси, повлияващи усещането за болка.
Невромедиаторът, който отделят в синаптичните цепки невроните на двата пътя в гръбначния мозък, е глутамат. Глутаматът е възбуден медиатор.
Тялото има ендогенна система за редуциране на усещането за болка. Такава система има както в ЦНС, така и в периферните рецептори и действа като отделя т.нар. ендогенни опиати, напр. ендорфини.
